Темата за трайния мир е не само актуална, но и дълбоко вкоренена в историята на човечеството. Древните гърци, въпреки че считали мира за идеално състояние, също така се сблъсквали с трудности в неговото поддържане. Както е показано в "Одисеята" на Омир, много ранни поети свързвали стабилността с просперитета. Атина, един от най-мощните полиси в Древна Гърция през V век пр.н.е., доминирала моретата с военноморската си сила. Въпреки процъфтяването на изкуствата, философията и демокрацията, златният век на Атина бил белязан от непрекъснати войни.

Пелопонеската война, изтощителният конфликт с конкурента Спарта, продължил от 431 до 404 г. пр.н.е., с неустойчива 15-годишна примирие между тях. Атина била замесена в конфликти не само срещу експанзионистичния Изток и Персия, но и срещу съпернически полиси и бунтовни съюзници в империята си. Войната представлявала сблъсък между две суперсили с основополагаещи идеологически разлики: Спарта, водена от военната мощ на сушата, и Атина, демократична сила с мощна морска традиция.

След поражението в Пелопонеската война през 404 г. пр.н.е., Атина се сблъскала с опустошителни последици. Нейният флот бил почти унищожен, а чумата и загубите на бойното поле убили повече от четвърт от населението. Възстановяването на просперитета изисквало траен мир, но искането на гордите атиняни да оставят мечовете след такова унижение било политически рисковано.

В отговор на дългогодишните войни атиняните решили, че мирът вече няма да бъде абстракция. Вместо това, те го олицетворили като божество, богинята Еирене (Eirene), и започнали да я почитат. Важно е да се подчертае, че религията в Древна Гърция не била "вяра" в смисъла, който днешните хора разбират. Тя била дълбоко вплетена в обществения живот и практикуването й било социален и граждански дълг.

Почитането на Еирене било организирано в култови практики и публични ритуали. Гражданите на Атина построили голяма бронзова статуя на Еирене в главния площад, агора. Скулптирана от Кефисодот Старши, статуята била символ на централността на мира в атинския живот. Еирене била изобразена с жезъл в дясната си ръка и детето Плутос (Ploutos) в лявата си ръка, което символизирало богатството. Двете фигури олицетворявали идеята, че мирът не е просто отсъствие на война, а предпоставка за просперитет.

Религиозната преданост към политически идеал била чужда концепция за съвременните читатели, но за древните гърци нямало ясна граница между религията и политиката. Празниците в чест на Еирене включвали животински жертви и религиозни процесии, надзиравани от генерали на армията. Въпреки че почитането на Еирене било важно за атиняните, обществото продължавало да се гордее с военната си идентичност.

Въпреки надеждите на атиняните за траен мир чрез култа към Еирене, реалността била различна. Конфликтите между полисите продължавали, а икономиката оставала зависима от завоеванията и експанзията. Въведението на култа към Еирене било опит за реформиране на образа на Атина като шампиони на единството и мира. Въпреки това, празнуването на мира се превърнало в показ на атинската сила.

Култът към Еирене останал част от основните фестивали на Атина до края на 330-те години пр.н.е., но значението й постепенно намаляло. Статуетката на Еирене не оцеляла до наши дни, а нейният образ бил изобразен върху съвременни вази и монети. С оглед на постоянството на войната през вековете, загубата на статуята била тъжна метафора за крехкия мир.